Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи*

На 28 съм. Години. Все още достатъчно, за да те класифицират като „млад човек”. От ранна пролет до късна есен, след работа, пия бира в парка. За съжаление, все още достатъчно, за да те класифицират като „клошар”.

Вчера отидох на шествието за Яна. Не я познавах. Достатъчен ми е фактът, че момиче на моите години е било убито в центъра на града, точно там, където, ако не бях извън София, щях да съм и аз.

В редовната емисия на bTV беше излъчен репортаж на Миролюба Бенатова, която с присъщия на журналята (не искам да обиждам, това е като левак и левичар) патос, обясняваше, че нищо не се случва. Екипът на телевизията пристигна след 19.00 и успях да се насладя на гледката как въпросната журналистка си проправя път измежду хората, насъбрали се там. Имах смелостта да си помисля, че най-накрая за този случай ще се заговори нормално – с факти и грижа. Вероятно точно по това време, г-ца Бенатова се е оттегляла в някоя по-ненаселена част на Борисова градина, за да заснеме гореспоменатия репортаж. В късната емисия bTV реши, че ще се поправи и излъчи материал, който се доближаваше до истината и който напълно противоречеше на първия. След вчера, няма да вярвам и на прогнозата за времето, която май ще се окаже най-достоверна в тази телевизия. И не само в нея.

Мили журналисти, полицаи, държавници, на нас, „младите клошари” на България, не ни пука за акциите с дебилни имена, за политическите рокади, за прерязаните ленти и за телефонните измами, докато има опасност да ни пречукат на общо основание. Ние, които в удобните вам случаи наричате гръмко „бъдещето на България”, искаме да сме спокойни, че след работа има безопасно място, където можем да се видим с приятели, да се посмеем, и О! Ужас!, да пием по някоя бира. Ние, които предпочитаме да изкараме малкото си свободно време в парка, на чист въздух, вместо в чалга свърталище, не сме втора ръка хора, за които е приемливо да умират в храстите. Ние имаме правото да изискваме, да питаме, да получаваме информация. Имаме правото да протестираме срещу немърливостта на тези, чиято работа е да ни пазят и да разследват. Ние не сме клошари, скитници, пияндета. Ние сме тези, които ще работят, за да си взимате пенсиите след няколко години. Ако оживеем.

„Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.”
Чарлс Буковски

* Заглавието също е от Буковски.